В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕЗ 1912 ГОДИНА: СЪЕДИНЕНИЕ И РАЗЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ ВЪВ ВИЛАЕТИТЕ. СЛУЧАЯТ СКОПИЕ

Доц. д-р Росица Лельова

Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките

Резюме

Младотурският преврат от юли 1908 г. слага край на абсолютисткия режим на султан Абдул Хамид II и открива пътя на конституционната ера в Османската империя. Сформира се парламент, в който има представители на отделните националности, включително и на българската. Големите надежди на населението за истински „хюриет“ (свобода) обаче остават излъгани и новата власт разкрива същинските си цели, а именно суспендиране автономията на немюсюлманските общини и създаването на единна отоманска нация. Това естествено води до конфронтация на християнските народности с младотурците. В навечерието на вторите парламентарни избори през пролетта на 1912 г. Екзархията поема отговорността за участието на сънародниците ни в предстоящите парламентарни избори. Недоволството от политиката на младотурската власт води до сближение между Българската екзархия и Цариградската патриаршия и ориентирането им към либералната опозицията в предизборната борба. В Скопие обаче митрополията не се съобразява с екзархийските постановления и дава подкрепата си на управляващите от комитета „Единение и прогрес“. Това предизвиква сериозен сблъсък със Скопската избирателна комисия, която поема грижата около организацията на изборния процес. Санджашкият събор в града приема общонационалната изборна платформа и издига двама български кандидат-депутати като част от опозиционната листа. Сблъсъкът на виждания и липсата на единодействие сред българското скопско общество води до неизпълнение на поставените от Екзархията цели, загуба за кандидатите на опозицията и избирането в парламента само на един български депутат от Скопски санджак.

Ключови думи

Османска империя; парламентарни избори 1912; Скопие; Българска екзархия; Скопска митрополия; кандидат-депутати.