ОБЩОНАРОДНИЯТ КОМИТЕТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И ПРИМЕР ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО

Елена Мачковска

Съюз на учените в България – клон Плевен

Резюме

Историята не е била милостива към старата столица на България. Между 50‑те и 60‑те г. на XX в. огромното недвижимо културно-историческо наследство на Велико Търново е изправено пред заплахата от разрушаване и изчезване. От особена важност са археологическите паметници от XII – XIV в., когато градът е столица на българската държава. В края на 60‑те г. на XX в. се разгръща мащабно строителство, оформило новия облик на града. За 20 години (1965 – 1985) Велико Търново се превръща в исторически, културен и туристически център на България от създадения специално за целта Общонароден комитет. Това е един от най-мащабните и значими държавни проекти за опазване, възстановяване и експ ониране на културно-историческото богатство на Велико Търново и нагледен пример за обединение, предизвикателство и разбирателство в българското общество преди 1989 г. Решението за цялостно проучване и възстановяване на крепостта Царевец прераства в движение за опазването на културно-историческата ни памет. Използв ан е документалният и снимков архив на Общонародния комитет и периодичния печат, съхранявани в ДА – Велико Търново и РБ „П. Р. Славейков“ и др. Темата е всеобхватна, така че не би могла да бъде изчерпана в публикацията.

Ключови думи

Общонароден комитет; Велико Търново; разбирателство; предизвикателство; туризъм; консервация; реставрация; експ озиция.