ВОЙНИТЕ НА КОНСТАНТИН I ПО ПЪТЯ КЪМ ЕДНОЛИЧНАТА ВЛАСТ

Катерина Кишева, докторант

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

Резюме

В края на трети век Римската империя е разделена на две зони на влияние Източна и Западна. Това деление е въведено от император Гай Аврелий Валерий Диоклециан (284 – 305) с цел от една страна да реши проблемите с набезите по границите на империята, като делегира военна мощ на още един август – Марк Аврелий Максимиан (286 – 305), от друга страна да стабилизира вътрешната политика, като пресече амбициите на т. нар. войнишки императори. Във времето, в което Флавий Валерий Константин I Велики (306 – 337) дава своята заявка за власт, Римската империя се намира в нов етап от своята политическа еволюция – доминат. След доброволното оттегляне на Диоклециан от властта през 305г. тетрархията се превръща в арена на открита конфронтация и борба за надмощие между отделни претенденти за властта. В тази политическа обстановка израства амбицията за пълноправна власт на Константин I , която не се случва спонтанно, а е резултат от провежданата от него дипломация, сключени династически бракове, балансиране между разделената на влияния империя и военни умения.

Ключови думи

Константин I; войни; Максенций; Лициний; Римска империя.