ДВЕТЕ СТРАНИ НА МОНЕТАТА: ЕКЗАРХИЯТА И ВМОРО В ИДЕЕН СБЛЪСЪК ЗА ПЪТЯ НА ПРОГРЕСА

Доц. д-р Росица Лельова

Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките

Резюме

И еволюционният, и революционният подход имат своето място по пътя на прогреса и роля в решаването на българската национална кауза в европейските вилаети на Османската империя. Ключът към успеха е в умението да се намерят балансът и така нужният синхрон на действията, което, за съжаление, се оказва трудно постижимо. Целта на настоящата статия е да представи накратко идейния сблъсък между двата стълба в националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи, останали след Берлинския конгрес в рамките на Османската империя – Екзархията и ВМОРО. Акцентът е поставен върху периода след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., когато ярко се открояват различията в разбиранията им относно пътя и методите за постигане на основните цели и задачи, стоящи пред тях. Официални представители на българското население във вилаетите са Българската екзархия и нейните институции по места (митрополии, архиерейски наместничества и общини) – легални, законово обусловени и признати от османската власт. Отдадеността им на еволюционната линия е логична и естествена. Силата им е в църковноучилищната сфера, чрез която защитават националната кауза, без да подлагат на риск своята дейност. Оформилата се нова линия – революционната, прокарвана чрез ВМОРО и комитетите ѝ по места, оценява себе си като единствената алтернатива за постигане на целите на освободителното движение – политическата свобода. За реализирането на своите задачи Вътрешната революционната организация се ориентира към разширяване на своето влияние в църковно-училищните институти и привличане на нови съмишленици. Същевременно опитът на ВМОРО за кадруване в училищата, с което навлиза в сферата на влияние на Екзархията, предизвиква недоволството ѝ и логичните опасения от компрометиране на нейната дейност в Македония.

Ключови думи

Българска екзархия, Вътрешна революционна организация, Македония, учителски назначения, конфликт