ВИДОВЕ ЗАНАЯТИ, БРОЙ И ВЪЗРАСТ НА ЗАНАЯТЧИИТЕ В КАЗА ОСМАН ПАЗАР ПРЕЗ 1859 Г. И В КАСАБА ОСМАН ПАЗАР ПРЕЗ 1864 – 1865 Г.

Мирослав Тошев

Исторически музей – Омуртаг

Резюме

В предложената разработка въз основа на два османски описа на занаятчии от 1859 г. и 1864 – 1865 г., съхранявани в Ориенталския отдел на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, за каза Осман пазар и град Осман пазар, днес Омуртаг, са систематизирани и представени броят на занаятите и „еснафите“, броят на занаятчиите – Майстори, Калфи и Чираци, и средната им възраст през 1864 – 1865 г. На базата на получените данни се достига до следните изводи: Общо в каза Осман пазар през 1858 – 1859 г. са регистрирани 20 занаята, официално описани като организирани в 19 „еснафа“ и една „група“. Занаятчиите се разделят на 359 майстори, 107 калфи и 81 чираци. Общо със занаяти се занимават 583 души. Общо в град Осман пазар през 1864 – 1865 г. са регистрирани 24 занаята, от които се разчитат имената на 22, а наименованията на останалите два занаята са заличени поради повреда на листа. Занаятчиите са официално описани като организирани в 24 „еснафа“. Шивачите имат две отделни организации, разделени по религиозен принцип, а Ханджиите и Кръчмарите са обединени в един „еснаф“. Занаятчиите се разделят на 214 майстори, 88 калфи и чираци 55 + 1 – 2?. Общо със занаяти се занимават 357 + 1 – 2? души. Възрастта на записаните калфи и чираци е много висока и рязко се отличава от общоприетите представи. Най-вероятно в случая иде реч за наемни работници, които нямат капитал да отворят самостоятелен дюкян, или пазарът е наситен и за тях няма свободна ниша. При голяма част от занаятите не са регистрирани калфи и чираци, най-вероятно защото бащите – майстори учат синовете си на своя занаят. Въпросните ученици и помощници от своя страна намират за по-изгодно да не се отделят като самостоятелни майстори, за да не влагат капитал в нова работилница и нови инструменти. Същевременно те не се регистрират официално, за да не плащат данъци. В периода 1859 – 1865 г. в Осман пазар са регистрирани нови занаяти. Трябва специално да се подчертае, че почти всички те може да се определят като доставящи „луксозни“ стоки и услуги. Следователно старият Осман пазар и районът се развиват успешно, тукашните люде богатеят и в местната икономика се откриват пазарни ниши за различни услуги и „стоки на разкоша“. В заключение – през 60-те години на ХІХ в. Осман пазар се очертава като значим занаятчийски център, който може да се сравнява по броя на занаятчиите си с известните „протопромишлени“ средища Котел и Троян.

Ключови думи

занаяти, занаятчии, Осман пазар, 1859, 1865