ТРУДНИЯТ ПЪТ СЛЕД ИЛИНДЕН. АКТИВИ И ПАСИВИ В ЕКЗАРХИЙСКАТА ДЕЙНОСТ

Гл. ас. д-р Росица Лельова

Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките

Резюме

Настоящата статия обръща поглед към последиците и тенденциите във външно- и вътрешнополитически план, породени от едно от найзначимите събития в националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи след Берлинския конгрес – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Нееднократно е поставян въпросът дали то е поражение на базата на жестокото му потушаване, или има по-голямо значение за съдбата на българското население в Македония. Оттук тръгват сегашните ни размисли, свързани конкретно с темата на настоящия научен форум – кризите като катарзис. Какви всъщност са последиците, какво място заема тази провинция в полето на европейската политика на Балканите и какви нови линии се прокарват в нея, има ли приемственост и надграждане в някои сфери от обществения живот – църковен, просветен и пр., как Екзархията се лекува от нанесените ѝ рани и възстановява своята организационна мрежа и дейност по места. Наред с това възниква и въпросът за грешките, които неизбежно съпътстват всички процеси, допускани най-вече от пасивност, недобра подготовка и неглижиране на проблемите. Така или иначе, въстанието е преломен момент за развитието на македонския въпрос, чийто път нататък е споходен от много перипетии и лъкатушения. В тази сложна атмосфера Българската екзархия остава онзи незаобиколим фактор, на който разчита и се осланя българското население в европейските вилаети на Османската империя.

Ключови думи

Македония, Българска екзархия, търговски агенти, екзархийски дейци, Мюрцщегски реформи, антипатриаршеско движение.