БЪЛГАРСКАТА КРИЗА ОТ 1885 – 1887 Г. – ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ

Тодорка Стоянова

Военноморски музей – Варна

Резюме

Политическата криза в България от 1885 – 1887 г. има пряко отражение върху военния флот на България. Настоящият доклад разглежда два аспекта от тази криза, засягащи корабния състав и кадровата политика във флота. Кризата има своите пикове и моменти на овладяване и временно стабилизиране на ситуацията. В публикацията подробно са разгледани и анализирани трите етапа на кризата: първият – след Съединението на Княжество България и Източна Румелия; вторият – свързан със събитията от август 1886 г. – детронацията и абдикацията на княз Александър Батенберг, в които пряко участват корабите и екипажите на Флотилията, и третият – свързан с русофилските бунтове, избухнали на 19 февруари 1887 г. в Русе. Преодоляването на кризата е бавен процес, който продължава цяло десетилетие, в което се подготвят кадри и се структурира военният флот. Свързано е с промяна в отношението на държавните институции, които постепенно осъзнават значението на военния флот. Създаването на подготвени в морското дело кадри и натрупаният опит дават възможност дейността на флота да се разшири и на Черно море, а впоследствие именно там да се дислоцира основната база на военния ни флот.

Ключови думи

криза, Флотилия и Морска част, военен флот, морски офицери, кораби, руски морски офицери.